| |
Най-големите постижения в естествените науки през ХХ век почти напълно съвпадат с формулировките за присъждане на Нобеловите награди.
Разбира се, по едни или други причини редица важни открития не получават престижните отличия, но те са само изключението, което потвърждава правилото, пише в. "Независимая газета".
По желание на Алфред Нобел наградите са за най-важните постижения и открития във физиката, химията, физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения и за дейност в интерес на световния мир.
Присъждат се от комисии, излъчвани от Шведската кралска академия на науките - за физика и химия; Каролинския медикохирургически институт в Стокхолм - за физиология и медицина; Шведската академия по литература - за литература и 5-членен комитет, избран от норвежкия парламент, за укрепване на мира.
През 1968 г. е учредена награда и за икономически науки, финансирана от Шведската национална банка.
Солидната парична премия от 10 милиона шведски крони, която, наред с невероятния престиж, получават от началото на XX век учени и общественици благодарение на волята на Алфред Нобел, идва от това, че откривателят на динамита дарява основната част от богатството си в завещание, което пише през 1895 г. в Париж.
В него той нарежда средствата да се инвестират в ценни книжа и с печалбите и лихвите да се учреди фонд.
Всяка година от фонда да се връчват награди на хора, които с дейността си са допринесли най-много за добруването на човечеството.
Сумата от фонда всяка година се разделя на 5 части за 5-те награди.
Първите Нобелови награди са присъдени през 1901 г. Тогава те са се равнявали на 30 заплати на университетски професор.
Най-същественото е, че наред с парите Нобеловата награда носи на притежателя си международна известност и слава. З
авещаните от Нобел награди се превръщат в най-високото отличие още в началото на миналия век, след като биват присъдени на едни от най-големите светила на науката като Пиер и Мария Кюри и Анри Бекерел, Вилхем Рьонтен, Иван Павлов.
В бурно развиващия се ХХ век Нобеловият комитет невинаги съумява да отличи най-достойните учени.
Парадоксален пример за това е откривателят на Периодичната система на химическите елементи Менделеев. Въпреки че е номиниран през 1906 г. за наградата по химия, Шведската кралска академия възразява.
Тази намеса се обяснява със силното влияние на шведския химик Сванте Арениус, нобелист по химия за 1903 г. за теорията на електролитната дисоциация, на която Менделеев е бил добре известен критик.
Руският учен умира на следващата година и така не е между призьорите.
Куриозно е присъждането на Нобеловата награда по физика на Алберт Айнщайн. Някои членове на комитета са се отнасяли доста скептично към неговата Обща теория на относителността. Нещо повече, дори един от тях публично е заявил, че като е завещавал наградите си Алфред Нобел едва ли е имал предвид "спекулации като тази".
Айнщаин е имал по-голям шанс от Менделеев . Отложеното през 1921 г. награждаване все пак се е състояло през следващата година.
Големи спорове са предизвиквали и наградите по литература. Много често там се намесват и съображения от геополитически и открито политически характер, но това е и шансът на малките държави.
Делото на Нобел също не е застраховано от критики. Те са насочени главно към усъвършенстване на институцията, а и към факта, че такава основна наука като математиката, не е включена в завещанието. Този пропуск е почти поправен.
За да се поощрява напредъкът и в други научни дисциплини, Шведската кралска академия на науките през 1980 г. учредява наградата "Крафурд".
С нея ежегодно се удостояват изтъкнати учени от областта на математиката, астрономията, науките за земята и екологията.
Обект на критика е и въведеното през 1968 г. ограничение, според което една награда не може да се поделя между повече от трима души.
В глобалния ни свят вече е много трудно да се посочат само трима учени, допринесли за едно откритие. За физиката на високите енергии това практически е невъзможно.
Различни са и мненията за начина, по който се излъчват нобелистите.
Прието е материалите, свързани с обсъждането, мотивите и избора на лауреатите, да могат за се разгласяват едва след 50 години.
Ритуалът за издигането на кандидатурите и присъждането на Нобеловите награди е строго определен.
Предложенията се приемат най-късно до 1 февруари на дадената година. В продължение на няколко месеца се прави подбор на най-достойните.
Имената на носителите на наградите се обявяват в началото на октомври.
Самото връчване на отличията става на 10 декември - на датата, когато е починал Алфред Нобел.
По устава лауреатите трябва да изнесат в рамките на половин година в Стокхолм специална нобелова реч. В нея те на популярен език трябва да разкажат за работата си, за която са получили най-висшата награда в областта на науката.
Нобелови награди се дават само на живи учени; в устава не се предвижда връчването им посмъртно. По тази причина без награда остават учени с фундаментални открития.
Най-младият носител на отличието е сър Уилям Лорънс Брег, Великобритания.
Брег получава заедно с баща си Нобелова награда за физика през 1915 г., когато е само на 25 години.
Най-възрастният нобелов лауреат е американецът Леонид Хурвиц, който през 2007 г. е удостоен с Нобелова награда за икономика на 90-годишна възраст.
Дотогава рекордът се държи от Джон ван Флек, който през 1977 г. получава Нобелова награда за физика на 88-годишна възраст.
Два пъти Нобелова награда са получавали Мария Кюри (през 1903 г. за физика и през 1911 г. за химия), Джон Бардийн (за физика през 1956 и през 1972) и Лайнъс Полинг (за химия през 1954 г. и за мир през 1962 г.).
Сред семействата от нобелисти води фамилията Кюри - Пиер и Мария Кюри за физика през 1903 г. и след това дъщеря им Ирен Кюри и съпругът й Фредерик-Жолио Кюри през 1935 г. за химия.
Фамилни нобелисти са също медиците Герти и Карл Кори (лауреати за 1947 г.), Алва и Гунар Мирдал (той за иконмика през 1974 г., тя за мир през 1982 г.).
Сред Нобеловите лауреати има и 6 двойки баща-син.
Сред носителите на Нобелова награда само 5 % са жени.
При физиците отличието печелят Мария Кюри през 1903 г. и 60 години по-късно германската физичка Мария Гьоперт-Майер.
12 Нобелови награди за мир са присъдени на представителки на нежния пол. А сред носителките на Нобелова награда за литература жените са 11. Сред тях е и миналогодишната отличена с Нобелова награда Дорис Лесинг.
През годините има и видни личности, които са се отказали от Нобелова награда. Сред тях са например руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският писател Жан-Пол Сартр през 1964 г., както и виетнамецът Ле Дук То, който не пожелава да вземе отличието за мир през 1973 г.
Други 4-ма са били принудени от властта на държавите си да върнат наградата - Хитлер е отзовал трима (Ричард Кун, Адолф Бетенанд и Герхард Домак), макар че те по-късно все пак получават приза.
Сред висшите учебни заведения с най-много носители на Нобелова награда в състава си могат да се похвалят това в Кеймбридж - Англия, както и водещи американски университети както Масачузетският технологичен институт, Харвардският и Станфордският университет и др. БТА
|
|
направи начална страница
добави в любими
Запази
Изпрати
Принтирай 
зареждане...
