НАСА смята да остане лидер в изучаването на пространството

    

Петдесет години след създаването си в разгара на Студената война НАСА възнамерява да си запази доминираща позиция в изследването и овладяването на космическото пространство.

Създаването на National Aeronautics and Space Administration (съкратено: НАСА) на 1 октомври 1958г. е пряко свързано с изстрелването на "Спутник1" от СССР на 4 октомври 1957г.

Това събитие дава началото на ожесточена надпревара между двете суперсили, всяка от които иска да показване на технологичното превъзходство и оттам - превъзходство на тяхната политическа система.

"Стигането до Луната беше повече от космическо изследване или повод за национална гордост, то бе считано за истинско изпитание за доказването на нашата демокрация и на самото понятие свобода", каза ръководителят на американската космическа агенция Майкъл Грифин.

"Още повече СССР показа, че успехите в пространството могат да дадат сила и влияние пред света", добави той. "Експлорър-1" е първият изкуствен спътник на САЩ изстрелян на 31 януари 1958 г. Същата година на 29 юли президентът подписва договор, с който основава Националната въздухоплавателна и космическа администрация на САЩ.

Когато започва работа по операции на 1 октомври, НАСА разполага с четири лаборатории, 80 работника от 46-годишната правителствена организация Национален консултативен комитет по въздухоплаване. Програмата "Мъркюри" стартира през 1958 г. и поставя началото на изследването дали човек може да оцелее в космоса.

На 5 май 1961 астронавтът Алън Шепърд става първият американец в космоса, като пилотира "Фрийдъм 7" за 15 минутен съборбитален полет. Джон Глен става първият американец летял около Земята на 20 февруари 1962 по време на 5-часовия полет с "Френдшип 7".

Следва програмата "Джемини" за пилотирани полети. "Джемини 3" лети с екипаж Гъс Гришам и Джон Йънг, и излита на 23 март 1965. Още девет мисии са осъществени, които доказват, че човек може да лети в космоса, че е възможно доближаването и скачването на два кораба в космоса и е събрана много информация за ефекта на безтегловността върху човешките същества.