До 2030 година хората вече ще живеят на Луната

    

Приблизително към 2020 година човечеството ще премине към масово използване на слънчева енергия, а към 2030 година хора вече ще живеят на Луната, съобщи на сайта си Роскосмос, като се позова на изследване, публикувано от Уилям Халал, президент на експертно-аналитичния проект TechCast.

Примерно през 2028 г. ще бъде създадена постоянна колония на Луната, малко по-късно човек ще стъпи на Марс, а космосът ще се превърне в съставна част от световната икономика, се твърди в прогнозата, съобщи РИА "Новости".

Според публикацията на Роскосмос в близко бъдеще масово ще се разпространи космическият туризъм.

В основата на труда на учения Уилям Халал "Обещанието на технологиите: Експертното знание за промените в бизнеса и обществото", в който са събрани най-вероятните сценарии за бъдещото развитие на човечеството, са залегнали резултатите от изследвания по проекта TechCast.

В неговите рамки са били анкетирани 100 експерти, които са дали най-пълни прогнози в своите области на познанието.

Според специалистите през 2020-2030 г. броят на хората, които живеят в индустриално развитите общества, ще достигне 5 милиарда, а обемът на брутния вътрешен продукт на страните в света ще се увеличи средно почти 4 пъти.

С аналогични темпове ще се променя нуждата от енергия, ще нарасне замърсяването на околната среда, ще има глобални климатични промени, ще се води борба за дефицитните ресурси, за място на пазара.

Футуролозите предсказват също, че водещите страни в света ще се споразумеят до 2013-2014 г. как да контролират глобалното затопляне, най-вече с въвеждане на специални данъци върху въглеродните емисии.

Към 2020 година 30% от цялата енергия ще е от възобновяеми източници: вятър, слънце, биомаса и ядрена енергия. Примерно тогава ще се появят биокомпютри и квантови компютри, което ще доведе до създаване на ново поколение медикаменти.

Не е изключен пробив в изучаването на ДНК на човека, благодарение на който ще стане възможно клонирането на неговите вътрешни органи. А компютърният разум ще може да се сравни с човешкия мозък и ще е достатъчно мощен, за да изпълнява рутинни аналитични задачи, заменяйки човека.

В сферата на бизнеса ще се наблюдават два процеса, които са видими още сега. Бизнес структурите ще са по-децентрализирани, за да могат хората сами да контролират работата си, а да не са сковани от безжизнени бюрократични рамки.

Главният фактор на производството няма да е капиталът, а знанията, които хората притежават. Корпорациите окончателно ще се превърнат в политически коалиции на акционери.

Във връзка с това към 2030 година или дори по-рано светът ще се сблъска с т.нар. "глобална криза на зрелостта" - с потребността да се адаптира към новите парадигми на обединения екологически рационален свят като са отчетени най-новите технологии, се казва в информацията на Роскосмос.

Вероятни са екологични кризи, изостряне на междуетническите и междуконфесионалните конфликти, на проблемите, свързани с масовото унищожение. Всичко това може да доведе до световна криза, невиждана от годините на Втората световна война.

Положението ще се стабилизира приблизително към 2050 година, когато ще бъде разработена политическа система от нов тип. Обикновените хора ще започнат да се смятат за граждани на света, както сега европейците се смятат за граждани на Европа, а не само французи, германци или испанци.

Светът ще стане една система, състояща се от различни страни, които действат заедно. Много промени ще има и в бита на хората. Ще се появят електромобили, които ще се захранват от децентрализирана енергосистема с огромно количество доставчици.

Пътуването с автомобили и самолети ще е по-безопасно, предсказват специалистите. Очаква се хората масово да преминат от лични автомобили към лични летателни апарати.

Част от всекидневния живот ще станат свръхзвуковите самолети, благодарение на които пътешествията от Ню Йорк до Токио ще отнемат само 3 часа. Китай и Индия ще се превърнат във високоразвити страни.

Повечето хора ще работят във високоразвити производства, но най-сложната дейност ще е свързано със социалните дилеми и с опазване на жизнеспособността на системата. БТА