|
Вулканична дейност, а не сблъсъци с астероиди, е изиграла голяма роля за оформянето на повърхността на планетата Меркурий в миналото, сочат резултатите от няколко американски изследвания, съобщиха световните информационни агенции. Големи потоци лава от вулкани са образували равнини на повърхността на Меркурий. Това заключение е базирано върху изследвания на няколко снимки, изпратени от американския космически апарат "Месинджър" при близкото му прелитане край най-малката и най-близката до Слънцето планета в Слънчевата система на 14 януари 2008 г. Това прелитане позволи да се видят около 20% от повърхността на Меркурий, т.е. скритата страна на планетата, при положение, че дотогава около 55% от повърхността й не бяха наблюдавани. Астрономите смятат, че преди 3-4 милиарда години на Меркурий са настъпили значими топографски промени под въздействието на интензивна вулканична дейност, за което свидетелстват дебелите слоеве лава в големи кратери. Тези снимки подсказват, че невинаги Меркурий е бил неактивна планета, заяви геопланетологът Джеймс Хед от университета Браун в Роуд айлънд, главен автор на едно от изследванията. Сега искаме да разберем как и защо е престанала вулканичната дейност на Меркурий, допълни той. Произходът на много кратери на повърхността на планетата, коята на пръв поглед прилича на тази на Луната, бе предмет на спорове след снимките, изпратени от "Маринър 10" - първия космически апарат, доближил Меркурий три пъти през 1974 и 1975 г. Вторият е "Месинджър". Изследователите тогава откриха много ровове и отвесни скали, дълги стотици километри и вероятно образувани вследствие на движението на тектонични плочи в началото на историята на планетата. Взети заедно, тези геоложки характеристики сочат, че гравитационната компресия на Меркурий е с една трета по-голяма, отколкото се е смятало досега. Макар че над 60% от състава на Меркурий са желязо, този метал е рядко срещан на повърхността на планетата, а вероятно и в кората и мантията й, а това е необичайно в сравнение с другите планети в Слънчевата система. Апаратът "Месинджър", снабден със 7 уреда, е изследвал по-детайлно магнитното поле на Меркурий и е анализирал неговия ефект върху средата около планетата. Наблюденията на "Месинджър" създават обща представа за Меркурий като за динамична планета, отбелязват изследователите. "Месинджър" се доближи на около 200 км от повърхността на планетата на 14 януари. Апаратът ще прелети още два пъти край планетата през октомври 2008 г. и септември 2009 г., преди да влезе отново в орбита около нея през март 2011 г. "Месинджър" бе изстрелян на 3 август 2004 г. БТА
|