Ползата от азота в океаните е по-малка, отколкото се смяташе досега

    

Увеличаващите се количества азот, които попадат в океаните в резултат на човешката дейност, не играят толкова голяма роля, колкото се смяташе досега за подхранването на морските организми, допринасящи за забавянето на глобалното затопляне, предаде Ройтерс, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс".

"Над 30 процента от азота, който попада в океаните от атмосферата е продукт на човешка дейност", казва Питър Лис от университета на Източна Англия. Той е член на изследователския екип, включващ 30 учени от Германия, Италия, Китай, Холандия, Швейцария, Канада, Чили, САЩ и Великобритания.

Изкопаемите горива, изгаряни от автомобилите, фабриките и електроцентралите, освобождават азот в атмосферата, който може да бъде абсорбиран от океанските води. Азотните торове, използвани в земеделието, също често попадат в океаните.

На теория допълнителните количества азот подхранват микроскопичните растения, които поглъщат въглеродния диоксид - основния парников газ, смятан за причина за глобалното затопляне. Данните от настоящето изследване обаче показват, че нещата не стоят точно така.

Допълнителният азот допринася за намаляването на въглеродния диоксид, което е добра новина от гледна точка на климата. Лошата новина обаче е, че две трети от абсорбирания въглерод впоследствие се освобождава под формата на друг парников газ - азотен оксид, обясняват изследователите.

Специалистите допълват, че по-високите нива на азот в океаните могат да нарушат живота на морската флора и фауна. В някои крайбрежни райони, където има по-висока концентрация на азот от селскостопански торове, се създават "мъртви зони", където нивата на кислорода са прекалено ниски за обитаващите ги риби. БТА