Раковините и други морски същества, които превръщат въглеродния диоксид във варовик, в условията на глобалното затопляне и по-високата киселинност на океаните, не западат, а процъфтяват и успешно се борят с повишението на глобалните температури, съобщи в. "Индипендънт", като цитира изследване, публикувано в сп. "Сайънс".

Стотици милиона години морските раковини и микроскопичните морски растения, известни като коколитофори (едноклетъчни водорасли, протисти и планктон), превръщат калциевите йони, разтворени в морската вода, в твърди черупки и форми, които всеки ден измират с милиарди, падат на морското дъно и образуват друг геоложки пласт скала.

Ако тях ги нямаше, нямаше да ги има и всички варовикови скали на земята. Образуването на черупки, наречено морска калцификация, зависи от сложна поредица от химически реакции, поддържани в състояние на равновесие.

Големият въпрос за морските биолози е как повишаващите се нива на създавания от човека въглероден диоксид в атмосферата ще се отразят върху тези химически реакции и дали морските организми ще продължат да образуват черупките и скелетите си.

Отговорът на този въпрос е свързан с това дали океаните и моретата ще продължат да поемат въглерода, освободен в атмосферата под формата на CO2.

Най-новите изследвания върху коколитофорите, извършени от екипа на биолога-океанограф Дебора Иглесиас-Родригес от Националния център по океанография в Саутамптън сочат, че морските същества се развиват изключително добре, когато нивата на СО2 са високи.

Тогава те образуват все по-големи плочки калциев карбонат. Оттук учените правят извода, че раковините и коколитофорите и в бъдеще ще продължат да се борят срещу глобалното затопляне. БТА