"За" и "против" синтетичната биология

    

Тази седмица в Лондон ще се съберат изследователи, за да набележат планове за популяризиране на една от най-дръзките и спорни научни идеи на XXI в.

Става въпрос за синтетичната биология, чиито рискове и етични проблеми ще бъдат обсъдени на конференция под наслов "Инженерство на живот".

Новата научна област, лансирана от такива видни учени като пионера в изследванията на човешкия геном Крейг Вентър, е свързана със свеждането на микроорганизмите до основните им съставки, за да могат после да бъдат отново сглобени и манипулирани, за да се създадат нови форми на живот.

Впоследствие тези организми могат да послужат за производство на лекарства и горива или да работят като биосензори в човешкото тяло. Според някои учени синтетичната биология, която все повече набира скорост, крие и опасности.

Има опасения, че вече могат да се създават смъртоносни патогени като вирусите на полиомиелита или на едрата шарка, като се използват парчета синтетична ДНК, поръчани по интернет.

В бъдеще по този начин могат да се "монтират" напълно нови и много опасни микроби. Синтетичните биолози имат планове да създадат организми, които ще поемат въглеродния диоксид от атмосферата и ще го превръщат във въглеводородни биогорива.

По този начин формите на синтетичен живот биха могли да помогнат в борбата срещу глобалното затопляне. Инженерството на живот не е ново. То е основата на биотехнологията и отглеждането на генномодифицирани култури.

В биотехнологиите един-единствен ген се внася в бактерия или в растение и те започват да произвеждат протеина, кодиран от гена. Подходът на синтетичните биолози е по-сложен.

Те разчленяват централния геном на една бактерия и след това добавят нови парчета ДНК, за да създадат микроорганизъм, който може да бъде натоварен с различни функции и задачи. БТА