Учени откриха ген, свързан с пристрастяването към тютюнопушенето

    

Учени откриха генетична връзка, която предразполага хората да се пристрастят към тютюна, да пушат повече и по-дълго и да се разболеят от рак на белите дробове, съобщи Асошиейтед прес.

Откритието на три отделни научни екипа е най-сериозното засега доказателство за биологичната основа на пристрастяването към тютюнопушенето. То показва също как генетиката и цигарите се комбинират, за да се стигне до рак.

Възможно е това да постави основите за създаване на индивидуализирани програми за отказване на вредния навик. Пушач, който наследи тази генетична вариация от двамата си родители, е с 80 процента по-застрашен от рак на белите дробове от пушач без нея.

Той също пали поне две цигари повече дневно и за него е много по-трудно да спре да пуши. Трите изследвания са извършени от учени в САЩ и Европа. Те са публикувани в утрешните броеве на сп. "Нейчър" и "Нейчър Джинетикс".

Учените са изследвали генетичните маркери у над 35 000 души в Европа, Канада и САЩ, като са търсели съвпадащи генетични различия. Те не са съвсем сигурни дали откритото от тях е серия от вариации на един ген или на три тясно свързани гена.

Резултатът обаче е еднакъв. Тези вариации увеличават риска от пристрастяване и от рак на белите дробове. Учените не са единодушни дали вариациите пряко увеличават опасността от рак на белия дроб, или правят това непряко, като водят до повече пушене, което предизвиква рак.

Генетичните вариации, които кодират никотиновите рецептори на клетките, могат евентуално да помогнат за разбиране на някои от причините за пушенето на цигара след цигара, за пристрастяването към никотина и за случаите на рак на белия дроб, които не могат да бъдат приписани на въздействието на околната среда, биологията на мозъка или статистиката.

Сред тези странни случаи са столетниците, които са пушели почти през целия си живот, и хората, които успяват да си наложат пушат само от време на време, без да се пристрастят.

Трите изследвания са на учени от раковия институт "Андерсън" в Хюстън, от Международната агенция за ракови изследвания в Лион и от deCode Genetics в Исландия. БТА

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари