|
Космическият апарат "Касини" засне голям въглеводороден облак в северните части на сатурновата луна Титан, съобщи Мембрана.ру. Яркият и силно издължен облак беше открит на 60 градуса северна широчина на Титан в кадър, който "Касини" е направил на 20 януари 2008 година от разстояние 1,3 милиона километра. Наблюдението на подобни облаци е важно, тъй като климатичните явления на оранжевата луна влияят на кръговрата на въглеводороди на нея - на първо място на метан. На снимката на "Касини" се вижда още и интересен кръгъл детайл от релефа, , наречен Menrva, появил се вследствие на удар на космически обект. Диаметърът му е 400 километра. Нека припомним, че дъждовните облаци на Титан бяха открити още през 2002 г. с помощта на снимки от Земята. По-късно "Касини" засне мощни облаци от метан на южния полюс, а на северния - от етан. Носете си чадър, ако ще ходите на Титан, писа сп. "Сайънс" по този повод. Според специалистите, ако бъдат правени прогнози за времето на сатурновата луна Титан, те ще звучат като тези на Земята - студено, с постоянни превалявания. Разликата между двете несесни тела обаче е огромна. Температурата на Титан е около минус 183 градуса по Целзий, а валежите са предимно от втечнен метан, силно избухлив газ на нашата планета. Според авторите на изследването условията за формирането на тези валежи са подобни на земните. Изследвайки изображения, направени с помощта на Very Large Telescope на Европейската южна обсерватория (ESO) в Чили и на обсерваторията Кек в Хавай, учените са наблюдавали метанови облаци и валежи в сутрешните часове над западните склонове на екваториалния континент на Титан, Ксанаду. "Топографията на Титан може да е причина за тези превалявания. Те се обуславят от процеси, подобни на тези на Земята - наситените с влага облаци, тласкани от ветрове нагоре по склоновете, се кондензират и образуват дъжд. В зависимост от условията валежите достигат до повърхността или се образува мъгла", обясниха изследователите от Калифорнийския университет. Учените казаха, че ако се приеме 24-часовият ден на Земята, дъждът от метан се изсипва над Титан в 10,30 часа местно време. Завъртането на сатурновата луна около оста й обаче се равнява на 16 земни дни, което означава, че валежите продължават три земни дни. Сатурновата луна Титан е по-голяма от планетата Меркурий и е единствената в Слънчевата система с плътна атмосфера. Предишни изследвания са показали, че тя е обвита в мъгла от въглеводород, която се издига на височина от 500 километра. Заради крайно ниските температури на повърхността, въглеводородните химикали като етан и метан, които са избухливи газове на Земята, на Титан могат да съществуват под формата на течност или твърдо тяло. Смята се, че петната, наблюдавани около полюсите на сатурновата луна, са "океани" или "езера" от течен въглеводород. БТА
|