Нови теории убиват времето

    

Всички хора имат усещане за изтичането на времето. Свързват го с промяна, упадък и смърт и го отбелязват с рождени дни и годишнини. Сега обаче може би идва последният час на самото време.

В опитите си открият какво движи Вселената, физиците предлагат теории, които убиват самото понятие за време, съобщи в. "Дейли телеграф". По традиция учените пренебрегват онези, които прекалено много разсъждават за времето.

Отегчен от умуванията на философите, Айнщайн веднъж е казал, че времето е "това, което се измерва с часовник". Според мнозина експерти преразглеждането на това, което разбираме под "време", би могло да доведе до следващия голям скок във физиката.

През последните няколко месеца се появиха дразнещи и умопомрачаващи идеи: че във времето трябва да има две измерения, а не едно, че след няколко милиарда години времето може да спре или най-радикалната от всички - че времето дори не съществува.

Проблемът с времето датира още от 1905 г., докато Айнщайн е още неизвестен чиновник в патентна служба. Преди неговите изумителни изследвания, учени като сър Исак Нютон са разглеждали времето като "абсолют". Това означава, че часовниците са тиктакали с една и съща скорост в цялата Вселена.

Всичко това се променя, когато 26-годишният Айнщайн размишлява над това как разбираме колко е часа и се оправя с последствията от мисълта, че информацията върху циферблата на един часовник не може да бъде прехвърлена в мозъка ни със скорост, по-висока от скоростта на светлината.

За да запази Вселената подредена, той е искал да запази законите в природата постоянни, независимо къде се намира един наблюдател или колко бързо се движи спрямо даден часовник. Докато изследва това, Айнщайн открива странен ефект: движещите се часовници тиктакат по-бавно от тези, които са в покой.

След като е открил тази връзка между времето и движението, той е съумял да обедини времето с триизмерното пространство, за да предположи съществуването на четириизмерно "пространство-време".

Това е идеята, която сега физиците непрекъснато използват. Пренасяйки работата си към своята Обща теория на относителността, Айнщайн разкрива, че колкото по-голяма е силата на притеглянето, толкова по-бавно един часовник ще тиктака.

Това въведе учените в странни селения. Пътуването във времето става възможно, когато колегата на Айнщайн Курт Гьодел доказва, че съгласно Общата теория за относителността, ако огънат достатъчно силно пространство-времето, хората могат да образуват примка и да достигнат до края преди мястото, откъдето са тръгнали.

Откакто Гьодел предложи тази идея през 1949 г., физиците отхвърлят възможността за пътуване във времето, защото то разрушава идеята за причината и ефекта. С други думи, пътешественикът във времето би могъл да се върне и да убие дядо си, което означава, че никога е нямало да може да се роди.

60 години по-късно не е открита причина, която да може да отхвърли възможността за пътуване във времето, въпреки че проф. Стивън Хокинг се опита да запази света за историците, като създаде "догадка в защита на хронологията", заявявайки, че квантовата теория прави примките на Гьодел нестабилни.

В разбирането ни за времето обаче има по-дълбок проблем. Можем да усетим, че то тече от миналото към бъдещето и това се вижда ясно в термодинамиката. Според нея безредието и хаосът ("ентропия") се увеличават с течение на времето.

И все пак теориите на физиците както за много малкото (квантовата механика), така и за много голямото (относителност) изглеждат безразлични към посоката на времето. Те изглежда, че помагат парчетата от счупено гърне да се съберат обратно, или хората да се подмладяват и да мърдат в майчините си утроби.

Както Айнщайн е казал, когато е починал големият му приятел Микеле Бесо: "Хората като нас, които вярват във физиката, знаят, че разликата между миналото, настоящето и бъдещето е само упорита и настоятелна илюзия".

Лий Смолни от института по теоретична физика "Периметър" в Канада твърди, че "времето е реално", но казва, че то трябва да се преформулира, за да се открие дълго търсената "теория на всичко", която обединява всички сили и частици във Вселената, като обединява относителността с квантовата теория.

Въодушевени от тази идея, учените предложиха някои странни теории за времето:

Времето е квант

Квантовата теория предвижда, че времето съществува под формата на малки, неделими парчета, наречени кванти.

Има също "квант време". Това е най-малкото значиво измерване на време, равняващо се на секунда, разделена на 1, следвана от 43 нули (това представлява времето, за което фотон, движещ се със светлинна скорост, изминава най-малкото значимо разстояние).

Това може да е най-малката възможна единица за време и следователно за това обединяване на пространството и времето, пространство-време. По линията на тези разсъждения няма постоянно течащо време, а пространство-времеви моменти, изтичащи като зрънца през пясъчен часовник.

Времето ще свърши Уравненията на Айнщайн, описващи пространство-времето, се разпадат, когато бъдат приложени към условията при раждането на Космоса в Големия взрив, изтъква проф. Ева Силвърстийн от Станфордския университет.

Самият факт, че времето се е родило, води до заключението, че може да изчезне. След милиарди години времето може да престане да бъде, според проф. Хосе Сеновиля от Университета в Страната на баските в Билбао и колегите му, които са публикували резултатите от изследването си в сп. Physical Review D.

За да си помогнат в обяснението на една космологична мистерия (антигравитационна сила, наречена тъмна енергия), те твърдят, че измерението време бавно се превръща в ново измерение на пространството. Тази радикална теория предполага, че времето в края на краищата би могло да изтече и всичко да спре.

Има повече от едно време

Ако използваме една идея за симетрия, за да създадем вашата "теория на всичко", се появява странен вид "хипервреме". Проф. Ицхак Барс от Университета на Южна Каролина в Лос Анджелис е открил начин да въведе две измерения на времето, за да помогне да се създаде теория на квантовата гравитация (наречена M-теория).

В съответствие с тази идея времето вече не е проста линия от миналото към бъдещето в четириизмерен свят, състоящ се от три измерения на пространството и едно - на времето.

Вместо това Барс - казано най-просто - вижда течението на историята като криви, вложени в 6 измерения - 4 в пространството и две - във времето.

Добрата новина според проф. Барс е, че този подход преодолява предишните проблеми с хипервремето и дава възможност да се правят предвиждания, които могат да се проверят. Лошата новина е, че теорията отхвърля възможността за пътуване във времето.

Времето не съществува

Това е също толкова скандален начин за решаване на проблемите с времето, макар и в най-малкия обхват на квантовата теория. Проф. Карло Ровели от Университета на Марсилия пише във Physical Review D, е създал теория, напомняща на стария виц, че "времето е това, което не позволява всичко да се случва изведнъж".

Времето е разстояние между събитията, както пространството е разстояние между местата. Подходът на проф. Ровели се отървава от времето, като го превръща в корелации между обектите в пространството.

Защо тогава можем да погледнем назад в миналото, но не в бъдещето? Проф. Ровели заедно с Ален Кон от парижкия Колеж дьо Франс твърдят, че течението на времето е илюзия и го уподобяват на чувството за температура.

Това, което разбираме под температура, е движението на мелокулите. В горещата чаша чай изглежда, че има повече водни молекули с висока енергия, отколкото в студената, но температурата, която усещаме, някак ни дава усреднена стойност на цялата тази бъркотия.

По сходен начин, когато мозъкът ни разпредели това, което сетивата улавят, се създава усещане за изтичащите секунди, минути и часове. Течението на времето е единица мярка на нашето невежество.

Това е в съзвучие с по-ранните изследвания на независимия мислител Джулиан Барбър. Той предупреждава, че когато обединяваме Общата теория на относителността и квантовата механика, времето ще бъде сметнато за измама на съзнанието. С други думи, времето свърши. БТА

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари