Скоро може да пътуваме във времето

Пенчо Бинев : ЦЕРН – ТЕОРЕТИЧНА ГЛУПОСТ ВЪВ ФИЗИКАТА ИЛИ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ НА ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ? Пенчо Бинев Големият адронов ускорител (LHC) в Мека-та на фантастиката в ЦЕРН (Европейският център за физика на елементарните частици), се намира близо до Женева в Швейцария и се оценява на 4,65 милиарда британски лири. Разположен е в 27-километров тунел на 100 m под френско-швейцарската граница, в който сноповете от протони или атомни ядра ще добиват преди сблъсъка максимална енергия от 7 TeV. В него ще се извършва насрещен сблъсък на протони или тежки ядра със скорост около 280 km/s, но все още не е ясно какво именно може да стане в резултат на техния разпад или синтез. Чрез детектора CMS ще се засичат продуктите след сблъсъците и ще се записват и анализират от мрежата на ЦЕРН, която се състои от около 100 хиляди компютърни процесора, разположени по целия свят. Чрез разработени редица експерименти се цели да се хвърли светлина върху фундаментални въпроси от света на физиката на елементарните частици и се създадат частици и обекти, които са само във въображението на експериментаторите. Ето някои от по-важните насоки, по които ще се работи в LHC: - Търсене на бозона на Хигс, наричан още "частицата Бог". За хипотетичният бозон се предполага, че придава на частиците маса. Но трябва да се знае, че няма частици без маса, а самите атомни ядра нямат строеж. Ядрата са полиелементарна основна материя, която излъчва и поглъща най-вече елементарна основна материя, при което се създават сили на отблъскване или привличане. - Търсене на суперсиметрични частици. Според “теорията”, на всички познати ни частици съответстват определени суперсиметрични частици, които са много по-тежки и трудно откриваеми. Те са вероятен кандидат за тъмната материя. Но както е изяснено в уеб страницата: http://penchobinev.com, тъмната материя е основна материя, която създава сили на привличане и отблъскване при взаимодействия на частиците. Освен това е известно, че антиматерия не съществува, а от тук и античастици – т.нар. суперсиметрични частици. И тъй като не е имало Голям взрив, няма как да се пресъздадат хипотетичните частици от високо енергийни ускорители. - Създаване на мини черни дупки и проверка на теорията за изпарението им. Още през 2006 г. "Скай нюз" съобщи, че американски физици са създали изкуствена "черна дупка", която просъществувала само за миг (една милиардна част от наносекундата), но успяла да погълне 10 пъти повече частици от теоретично прогнозираното. Температурата на “създадената” черна дупка достигнала над 300 млн. пъти над тази на Слънцето. Затова се питаме: колко градуса щеше да достигне температурата на изкуствената черна дупка ако просъществуваше една секунда и дали щяха да бъдат погълнати безстрашните американски физици като мъртва материя около черната дупка? Но от особено значение е да се разбере: как физиците математици създават черни и бели дупки, как черните дупки разкъсват пространството и времето и прокарват тунели за пътешествие на наивници. Много често медиите публикуват съобщение от рода: Учени от университета ..... в ..... са създали изкуствен хоризонт на събитията в лаборатория или хоризонт на събитията на черна дупка и пр. Всички тези нелепости в науката са свързани с ОТО, в която при хипотезата за Големия взрив, материята от Вселената се концентрира в една точка, наречена сингулярност. Това се достига единствено по математически път, по който път Стивън Хокинг “доказа”, че мини черни дупки губят маса при процес, наречен изпарение. Такива мини черни дупки ще създава LHC на CERN, който се очаква да заработи от 10 септември т.г., след многократни отлагания. Това е поредното захранване на медиите с тъпотиите на физиците математици, които отдавна не разбират и от елементарна физика. Физиците математици “създадоха” и бели дупки, но те не позволявали на светлината да влиза в тях, защото хоризонта на събитията при тях не позволявал на светлината да се забавя дотолкова, че да бива хваната в капана, както при черните дупки. Бялата дупка се получава от черната, когато в уравнението за черната дупка се обърне времето. При тази трансформация, ускорението не променя знака си (инвариантно е), т.е. и двете дупки привличат материя. Разликата идвала при хоризонта на събитията. Хоризонтът на черната дупка “поглъща” материя, докато хоризонтът на бялата дупка "излъчва" материя, тъй като се свива с по-голяма скорост от светлината до сингулярността, при която дупката изчезва. Затова бялата дупка се среща само в абстрактния математически свят, при решение на уравнения, описващи т.нар. червейна дупка на Шварцшилд. Това представлявало черна дупка, свързана с бяла дупка чрез тунел през пространство-времето. Това решение на уравненията обаче няма смисъл в реалната Вселена, защото черната дупка никога не е във вакуум: тя се образува при колапс на звезда, т.е. при присъствие на материя. Когато включим материята в уравненията, белите дупки изчезват при решенията на уравненията. Изобщо днес има изготвени такива уравнения, чрез които могат да се симулират различни хоризонти, наричани събития в лабораторни условия, в които “учените физици” излагат най-фантастичните си представи. Така ние разбираме, че вътре в хипотетичните черни дупки става вътрешен Голям взрив, при което се формира нова Вселена, която се разширява при други Айнщайнови измерения, в които хоризонтът на събитията й съвпада с космологичния хоризонт на новата Вселена. Материята, която е погълната от черната дупка в нашата Вселена става материя, която изгражда новата Вселена, но разширението в черната дупка се разглежда като "бяла дупка". Изобщо теоретичната и експериментална физика е Мека-та на илюзиите и фантастиката. - Търсене на отговора на “въпроса”: защо материята е много повече от антиматерията? Това е било винаги тема за учените-фантасти, защото няма антиматерия. В противен случай трябва теоретично да анихилираме един физик-математик и един антифизик – теоретик, за да изчезне тази антинаучна тема от учебниците. - Изследване на материята в условия, в които се предполага, че е била на моменти след Големия взрив. Още преди 21 век се твърдеше, че комбинирани данни от експерименти от програмата на ЦЕРН за тежки йони са дали убедително доказателство за съществуването на ново състояние на материята, в което кварките вместо да са свързани в по-сложни частици като протони и неутрони, свободно блуждаят безпрепятствено. Такова състояние е “съществувало” около 10 милисекунди след Големия взрив, преди формирането на материята, така както я познаваме. То “доказвало” важно предсказание на съвременната теория за фундаменталните сили между кварките, в което кварките и глуоните са свободни като т.нар. кварк-глуонна плазма – ново състояние на веществото, 20 пъти по-плътно от ядрената материя, въпреки че до сега такива хипотетични частички реално не са открити и такава плътност не е позната. Затова сега предизвикателството се премества към Големия адронов колайдер в ЦЕРН”, който трябваше да заработи още през 2005 г. Подобен грандиозен план за “пресъздаване на условията във Вселената през първите й десет хиляди милиардни от секундата” са имали и САЩ, но след като били изкопани 20 километра тунел в Тексас и изразходвани 2 милиарда долара за проекта, Конгресът спрял през 1993 г. проекта, за да спести 8 милиарда долара и стотици милиона долара всяка година за разходи. Това е най-добрият пример в историята за спиране на изсипването на пари за необосновани проекти. - Търсене на допълнителни измерения и експериментално доказателство за теорията на струните. Това е модел от модерната “теоретична физика”, който се стреми да обясни всички налични в природата сили и елементарни частици. Градивните елементи в модела са едноизмерни обекти (струни). Но е известно, че сферите, а не струните са най-стабилните обемни форми на материята и на елементарните частици. Затова е безумие фундаменталните сили в природата да се моделират като трептения на микроскопични струни. Съгласно грешната интерполация на уравнение на Айнщайн Е=mс2, енергията е правопропорционална на масата на частиците. Но и при ускоряване на частиците до много високи енергии в Големия адронов ускорител (най-мощният до сега ядрен ускорител за всички времена), няма да се хвърли светлина върху елементарните частици и силите, действащи в Космоса. Това ще бъде доказателство, че не е имало Голям взрив и не могат да се достигнат хипотетичните условия. ЕЛЕМЕНТАРНИ ЛИ СА “УСТАНОВЕНИТЕ” ОТ ФИЗИЦИТЕ ЕЛЕМЕНТАРНИ ЧАСТИЦИ? С изграждането на по-мощни ускорители, физиците започнали да намират или да допускат съществуването на частици или семейства от частици, почти до безчет: мюони, пиони, хиперони, мезони, К-мезони, Хигс-бозони, бариони, тахиони и пр. Трябва да отбележим, че повечето частици се появят и изчезват в детекторите за не повече от 0,0000001 секунди, а дори само за 10-24 от секундата. За някои хипотетични частици като неутриното се казва, че просто са абсурдно неуловими. Но има твърдения, че те са регистрирани от някои лаборатории. Днес моделите за решаване на строежа на предполагаемите градивни частици на атомни ядра (протони и неутрони) се основават на възприетите елементарни частици с основни характеристики: маса като енергийни единици МеV, време на живот, ел. заряд и спин. Приема се, че взаимодействия при по-високи енергии водят до достигане на по-малки разстояния, т.е. до откриване и на най-елементарните частици като се игнорира факта, че високоенергийните частици винаги имат по-големи маси. Така се достигна до грешната представа, че колкото по-мощен е един ускорител, толкова повече неща за елементарните частици можем да научим. Фактически установените досега елементарни частици не са елементарни. Това са полиелементарна основна материя, която се разпада до по-малки частици от полиелементарна основна материя и до елементарна, така наречената тъмна материя.