Генният код е много по-сложен, отколкото се предполагаше

    

Първата подробна карта на гените на един-единствен човек показва, че генетичният код е по-сложен, отколкото се предполагаше. Например науката все още не може да открие на какво се дължи синият цвят на нечии очи, предаде Ройтерс.

Първоначалното изследване на ДНК-картата, принадлежаща на предприемача в областта на генома Крейг Вентър, сочи 4,1 милиона места, в които неговият генетичен код се различава от "еталонния" човешки геном.

Това е много повече от очакваното и показва много по-големи различия от промените в една-единствена буква, на които се дължат наблюдаваните досега вариации.

"Най-голямата изненада е, че хората сме много по-различни едни от други, отколкото се предполагаше досега" - заяви синеокият Вентър в интервю по телефона. "Оказва се, че като се изследва генният ми код, не може да се каже със 100% точност дали ще имам сини очи, а смятахме, че това ще е лесно" - шегува се предприемачът.

Учени от института "Дж. Крейг Вентър" в Мериленд заедно с екипи от Детската болница в Торонто (Канада) и от Университета на Калифорния в Сан Диего са анализирали генетичния код на Вентър и са го сравнили с карти на други човешки геноми, публикувани през 2001 г. от частната му компания и от финансирания с обществени средства Проект "Човешки геном".

Геномите от 2001 г. са използвали ДНК от няколко доброволци, която е била дешифрирана. Дешифриран е и личният геном на Джеймс Уотсън, един от откривателите на структурата на ДНК през 1953 г. Вентър и Уотсън са заявили, че искат да покажат на хората, че няма нищо страшно в дешифрирането на генома.

Изследователите искаха да разберат дали като се изучават гените на даден човек, може да се установи от какви болести може да се разболее той. Засега като се гледат гените, със сигурност може да предскаже рискът от малък брой заболявания.

Едното от тях е болестта на Хънтингтън, дължаща се на мутирал ген. Повечето други заболявания са резултат от по-сложни взаимодействия между гените и околната среда. Генната карта на Вентър е публикувана в сп. PLoS Biology. БТА

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари